Из бележките на Психодизайнера

   Замисляли ли сте се понякога защо внезапно започвате спорове с близките си в къщи, защо не ви се ходи на доскоро любимата работа, защо светът ви се вижда черно-бял? Възможно е част от причината за вашите проблеми да бъде ... собственото ви жилище. Понякога е достатъчно само да се сменят пердетата в стаята, за да се оправят нещата, друг път се налага да се "пренареди" цялостно всичко.

   Интериорът за дома е като дрехата за нас - в едни се чувстваме комфортно, другите все по-често оставяме да висят в гардероба.

   И докато избираме дрехите по метода харесва ми - не ми харесва, с интериора е по-различно. Тук на помощ ни идва Психодизайнерът.

    

   Представяме ви част от записките на нашият Психодизайнер:

   

   1. Предназначение на помещенията

   За да бъде един интериор комфортен от психологическа гледна точка, е важно да се съобразим с предназначението на помещенията. Например цветовата палитра за кухня трябва да допринася за доброто храносмилане, а не да убива апетита.

"Добри" цветови гами за кухня например са розовата и прасковената гама. Не се изключва и зелената. Синята и виолетовата гама със сигурност трябва да се избягват. Съчетанието на жълто и черно - също. Черният цвят като самостоятелен също не е подходящ. 

Не се препоръчват и резките преходи между цветовите гами.

В гостната приятна обстановка можем да постигнем със зелен и бежов цвят и полутонове на останалите цветове. Един ярък детайл в помещението не нарушава общия тон.

   Резките преходи между цветовите гами са подходящи за делови интериори.

   Като обща насока можем да кажем, че колкото повече време човек прекарва в даден интериор, толкова по-малко емоционално наситен трябва да бъде той.

   2. Пол, възраст, типология

   Разликата между мъжа и жената се отразява и в тяхното възприемане на жилищното пространство. В много традиционни култури всеки дом е имал мъжка и женска половина. 

   Малките деца започват да забелязват полутоновете на цветовете едва на 10 - 12 годишна възраст. Затова в техните помещения трябва да има градация на цветове и форми. Обратното е при по-възрастните хора - в техните стаи трябва да се избягват резките преходи между цветовете.

   При проектирането на интериора трябва да се съобразят тези разлики.

   3. Влияние на светлината

   От гледна точка на психодизайна най-благоприятния спектър е дневната светлина и тази, която максимално се доближава до нея. Не се препоръчва импулсна светлина, защото действа стресиращо на обитателите. 

   Осветеността на жилището трябва да се променя постепенно не само заради адаптацията на очите, но и заради психиката на хората като цяло.

BS Studio - Студио за интериорен и психологичен дизайн

Принципи на организация на жилищното пространство

   Основните принципи, от които следва да се ръководи интериорният дизайнер при проектиране на пространството за обитаване са следните:

1. Дизайн - това е изкуството да създадеш в дома Атмосфера на любов и щастие, а не просто метод да се напълни помещението с обзавеждане.

2. Дом - това е Състоянието на хората, които живеят в него, а не място за пребиваване.

3. Интериор - това е пространството, което създава Мелодията на живота ни.

4. Предмети от интериора, мебели и декорация - това са Символи на психологическото състояние, което вие сте преживяли или искате да преживеете.

5. Архитектурен стил на дома - това е закодираната информация за психологическите особености на стопаните.

6. Пространство за живеене - това е схема на символите на това, което ни предстои в бъдещето.

   Всяка картина, всеки предмет в дома ни за един човек може да носи позитивизъм, а за друг - обратното. Това е свързано с подсъзнанието на човека, с неговите асоциации, спомени, възпитание и др. 

Затова трябва да се внимава с личните предпочитания на всеки от обитателите на проектираното пространство.

BS Studio - Студио за интериорен и психологичен дизайн

ПСИХОДИЗАЙН - Малко история

   Психодизайнът е ново направление в съвременния живот и по-специално в проектирането на пространството за обитаване. 

     

   Психодизайнерът е човекът, който "превежда" психологията на езика на проектирането. Той обединява знанията на двама специалисти - психолог и дизайнер.

     Въпреки, че Психодизайнът е патентован през 2000 г. в Русия, неговото начало датира доста по-отдавна.

   За създател на Психодизайна се смята Питър Ван Гог (1914) с неговата идея за "жизнена среда". Под влиянието на Института за биомедицина и Института по космическа медицина, специалисти по проектиране на изкуствена среда разработват интериор за екстремни условия. Тъй като тясното пространство на космическите кораби става за известно време дом на космонавтите, то е трябвало да бъде разработено максимално удобно.

   Още по-рано, пруския крал Фридрих II, постоянно зает с войни и политически интриги, решава да построи двореца Сан-Суси близо до Потсдам. В превод това означава "Безгрижност". Желанието на краля било да създаде оазис, в който да може избяга от тежкото ежедневие на войните.

   Съществува легенда, че руския император Петър I при гостуването си в Холандия, спал в килера. Той харесвал малките пространства, които могат лесно да се контролират и да му създават чувство за сигурност.

   Домът не е точно "Машина за живеене", както твърди Ле Корбюзие, той поддържа и психическото здраве на своите обитатели.

   Посоката, която ще ви помогне да създадете вашият комфортен интериор, се нарича Психологичен дизайн - новата дума на интериорния дизайнер.

Повече информация може да намерите тук:

ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ ЖИЗНЕНОТО ПРОСТРАНСТВО - част I
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ ЖИЗНЕНОТО ПРОСТРАНСТВО - част II

ЩО Е ПСИХОЛОГИЧЕН ДИЗАЙН?

Човекът и неговото жизнено пространство са неделима цялостна система. Тази система се развива по определени закономерности, които оказват влияние върху всички аспекти на човешкия живот. Умението ни да следваме тези закономерности при организиране на нашата жизнена среда – дом, работно място, бизнес и т.н. създава възможно най-добри условия, за постигане на успех, хармонични отношения, здрав и пълнокръвен живот.

Единственият начин да се създаде индивидуален дизайн – модел за конкретния човек или група, е възможен само на базата на обективни, научно-обосновани теоретична база и методика, обединяваща принципите на дизайна и психологията.

Психологичен дизайн (Психодизайн) – това е наука за адаптацията на интериорното пространство, архитектурните и ландшафните форми за конкретния човек или група от хора, техните психологични особености и потребности.

В основата на психологическия подход към пространството са заложени източни и западни геомантични традиции; разчети, отчитащи влиянието на силовите магнитни линии на земята; влиянието на енергията на ландшафта и торсионните полета върху човека; източната традиция фън шуй; древни методики за работа с пространството; практики за изчистване и оздравяване на средата; екодизайн; оперативна психологическа работа и авторски методики.

Психодизайнът е конструиране на средата за обитаване, в зависимост от психологическия портрет на конкретния човек. В днешно време за специалистите, на чието разположение са най-съвременни технологии и достиженията на психологията, медицината, лингвистиката, екологията и ергономията, е напълно по силите задачата да планират за възложителя практически идеания дом. Или обратно – да впишат даден човек в дадено пространство.

Стремежът към среда „по размера” на човека е едва от втората половина на XX век, когато проблемите на комфортното съществуване в условията на техногенна цивилизация, изключително се изострят. На психолозите неведнъж им се е налагало да отговарят на въпроса: Как да помирят човека със средата му?

Съществуват различни методики за оптимизация на средата за обитаване. Понякога за създаване на комфортна атмосфера е достатъчно просто да се преместят мебелите, съобразно с линиите на магнитното поле на земята и други силови линии, отчетени от специалистите по биолокации. За идеален се счита случаят, когато психолози и дизайнери създават средата за обитаване от нулата.

Обследването може да се проведе с помощта на различни тестове, специални компютърни програми, електроендефалографичен комплекс. Особено внимание се отделя на компютърен психологичен анализ на текстове, написани от човека. В резултат се установяват безсъзнателни настройки на клиента и степента на неговия конфликт със средата на обитаване.

ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ ЖИЗНЕНОТО ПРОСТРАНСТВО

Според типа личност - I част

Личностните особености определят и предпочитанията на човека при създаване на неговия дом. Ще разгледаме два авторски подхода при обяснението на предпочитанията в жилищното оформление.

Първият подход е описан от швейцарския психолог Макс Люшер. На базата на своята концепция за съответствията между цветовите предпочитания и личността, авторът описва четири типа личности и техните лични предпочитания в оформлението на жилището. При осемцветния тест на Люшер, човекът ранжира многоцветни картончета по реда на своите предпочитания. Първата комбинация, която избира, според Люшер се явява определяща за личността. В зависимост от първият избор, Люшер определя СИН, ЗЕЛЕН, ЧЕРВЕН и ЖЪЛТ тип личност.

Синият тип възприема своето жилище като убежище. Той предпочита неголеми пространства, обича меките закръглени форми, ниши, където може а се скрие. Материалите, които предпочита са меки на допир – дърво и текстил.

Зеленият тип предпочита помещения с правилна правоъгълна форма с отчетливо фиксирани ъгли, които му позволяват да се чуства уверено в средата. За поддържане чуството на собствено достойнство на зеления тип са му необходими високи помещения. Предпочита твърдите материали – мрамор, камък или метал. За него е необходимо да демонстрира престиж, избира платна на известни художници или негова гордост е галерия от портрети на неговите предци.

Жълтият тип предпочита открити пространства. Привлича го блясъка, обича стъкло, огледало, плексиглас, хромирани повърхности. Своето жилище предпочита да украси с различни сувенири, донесени от различни кътчета на света, където сам е бил.

Червеният тип предпочита пространство, в което може да демонстрира своята динамичност и енергия. Дълги коридори и проходи, огромни кабинети, украсени с кожени тапицерии, кожи и спортни трофеи, които подчертават неговата мъжественост и сексуалност.

Автор на втория подход е американския психолог Алберт Мехрабиан, според когото хората могат да бъдат разделени на две групи – ЕКРАНИРАНИ и НЕЕКРАНИРАНИ.

Първият тип личности са нечуствителни към сигналите на средата. Вторите точно обратното – реагират остро на всякакви изменения в качеството на средата.

Следвайки терминологията на Павлов, първите можем да определим като хора със силна нервна система, а вторите да ги отнесем към слабия тип. При описание на съответствията между личност и среда, авторът използва факторите на семантичния диференциал на Чарлз Осгуд.

В съответствие с първия фактор – този на активността, има личности, които търсят възбуждаща ги среда. Те предпочитат остро съвременни решения, неопределени ситуации, среда, която може да носи тайна.

Пртивоположното на активността качество е покоят. Личностите, за които е важен покоят, предпочитат предсказуема, традиционна среда.

Вторият фактор на оценката определя отношението към комфорта и хармоничността на средата.

Третият фактор – доминирането, е свързан с потребността на личността с контрол на средата.

Изборът на дизайнерско решение зависи не само от темперамента, но и от когнитивни (познавателни) структури, заложени в човека, т.нар. Метапрограми, определящи начина му на вземане на решение.  

ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ ЖИЗНЕНОТО ПРОСТРАНСТВО

Според типа личност - II част

Интересно е да съпоставим предпочитанията в жилището с типологията на темпераментите по Павлов.

Флегматик – спокоен, необщителен човек, предпочита интериор с тежки, масивни мебели, с ясно организирани постранства, цветове в синята и кафява гама. Неговото лично жилище трябва да бъде отделено и изолирано от съседите. Той по-скоро е педантичен и обича реда, затова всичко трябва да бъде на мястото си. Поради тази необходимост в неговото жилище има много шкафове, полици и места за съхранение на вещи.

Меланхолик – Чувствителен към всякакви дразнители, лесно раним, търси убежище в своя дом. Неговите покои трябва да бъдат на максимално разстояние от останалите обитатели на жилището, с идеална звукоизолация. Пастелните тонове на интериора биха могли да се допълнят с линейни щори и акварелна живопис. Меланхоликът предпочита кръгли, меки форми, невисоки тавани, множество уютни ъгли и ниши.

Сангвиник – Активни хора, постоянно търсещи нови впечатления, много контактни. Създават ярък дом, с открити пространства. Личното пространство на сангвиника трябва да бъде в центъра на тази вселена. В дома изобилстват цветове, много огледала, неочаквани дизайнерски решения.

  

Холерик – Жив, енергичен човек, но необуздан, за разлика от уравновесения сангвиник. Той прекалено бързо губи интерес, средата му омръзва и затова за него са подходящи модулните системи, позволяващи бърза трансформация на пространството. Цветовете, които компенсират импулсивността на холерика са синият, успокояващ и зеленият, който му помага да се съсредоточи.

Изборът на дизайнерско решение зависи не само от темперамента, но и от когнитивни (познавателни) структури, заложени в човека, т.нар. Метапрограми, определящи начина му на вземане на решение.  

ОЩЕ ЗА ПСИХОЛОГИЧНИЯ ДИЗАЙН

Психологичният дизайн (психодизайн) е новаторски подход към интериорния дизайн, който помага на специалистите да създадат най-доброто за живеене пространство, специално за вас. Той се основава на обективни научни изследвания и съчетава в себе си принципите на проектирането и психологията.

Интериорните дизайнери, които прилагат психодизайна в работата си, вярват, че средата, която ни заобикаля може да насърчи или разруши предпоставките ни за успех, щастие, любов. Затова те разглеждат всеки човек като едно цяло с неговото жизнено пространство и често работят в екип с психолог. Той провежда няколко срещи с клиента. Говори с него, наблюдава поведението му. Моли го да направи различни тестове. След това анализаря цялата получена информация и съставя "психологически портрет на жилището, в което човекът ще се чуства най-добре.

При психодизайна се използва и типологията на Макс Люшер за цветовете и различните типове поведение, за да се определят предпочитанията на клиента към определен вид архитектура и интериор:

• Синият тип е затворен, фокусиран върху чувствата човек. За него най-важното е усещането за сигурност. Затова и в дома му е добре да е предвидено място за уединение. В интериорът е най-удачно да присъстват основно дърво и текстил - предимно меки материи.
• Жълтият тип е абсолютна противоположност на синия. За тези хора всяко пространство е малко. Те имат нужда от въздух и свобода. Важно е да живеят в домове с големи прозорци и огледала. А в обзавеждането непременно трябва да се ползват "блестящи" материали - сребро, хром.
• Зеленият тип хора са с тежък характер. За тях са подходящи жилища с високи тавани и мебели. Материалите са камък и метал.
• Червеният тип хора се чувстват най-добре в домове с дълги зали, дълги коридори, а любимият им материал, който непременно трябва да се включи в интериора е кожата.

Екипът на BS Studio използва в работата си основните принципи на психологичния дизайн и вече има реализирани редица успешни проекти за интериорен дизайн не само на жилища, но и на заведения и обществени сгради. За специалистите, които са работили по тях, най-голямото постижение е, че те са красиви, функционални и стимулират творческата енергия и положителните емоции на хората, които ги обитават.

Способността на психологичния дизайн да отключва и стимулира най-добрите качества и възможности на отделния човек, го прави все по-популярен.

Засега в България BS Studio е фирмата за цялостно проектиране на жилищния интериор, която прилага професионално този метод в работата си.

С помощта на Портал за строителство 

Zona Stroitelstvo